Разлики между видовете неръждаема стомана

Какво представлява неръждаемата стомана

Разлики между различните видове неръждаеми стомани в индустрията 1 — Разлики между различните видове неръждаеми стомани в индустрията – Научи повече

Неръждаемата стомана е специална легирана стомана, която е устойчива на корозия и ръжда, защото има високо съдържание на хром. Този материал е изключително популярен и широко използван в различни индустрии.

Според химичния състав и микроструктурата си неръждаемите стомани се разделят на четири вида – мартензитни, феритни, аустенитни, както и аустенитно-феритни, известни още като дуплекс стомани. Към някои от тях се добавя никел, което намалява топлопроводимостта и електропроводимостта на сплавта. Хром-никеловите неръждаеми стомани са немагнитни и имат аустенитна микроструктура. Те съдържат малки количества въглерод, тъй като този елемент има тенденция да формира хромови карбиди, които не са устойчиви на корозия.

Към някои от хром-никеловите сплави се добавя манган. Обикновено тези стомани съдържат по-малко никел, като част от този елемент се заменя с манган. Тези стомани също имат аустенитна микроструктура и са немагнитни.

Някои групи сплави включват и молибден, който подобрява устойчивостта на пълзене на стоманата при повишени температури, както и устойчивостта на конвенционална и питингова корозия в редица приложения.

Отличителни характеристики на различните видове неръждаема стомана

Разлики между различните видове неръждаеми стомани в индустрията – Какво трябва да знаете

аустенитна неръждаема стомана – има около 45% по-висок топлинен коефициент на разширение, по-високо електрическо съпротивление и по-ниска топлопроводимост от меките въглеродни стомани. Препоръчва се заваряване с висока скорост на движение на горелката, което намалява влагането на топлина и отлагането на карбид, и свежда до минимум изкривяванията.
феритна неръждаема стомана – не се втвърдява при термична обработка и е магнитна. Всички сплави от тази категория се считат за заваряеми посредством по-голяма част от наличните заваръчни процеси, с изключение на Тип 430F. Коефициентът на термично разширение е по-нисък от този при аустенитните сплави и е приблизително същият като при меката стомана. Не се препоръчват заваръчни процеси, които имат тенденция да увеличават улавянето на въглерод.
мартензитна неръждаема стомана – втвърдява се при термична обработка и е магнитна. Нисковъглеродният тип може да се заварява без специални предпазни мерки. Когато предварително и последващо нагряване не са възможни, се препоръчва използването на добавъчен материал от аустенитна неръждаема стомана с изключение на Тип 416Se. Отново не се препоръчват заваръчни процеси, които увеличават улавянето на въглерод, тъй като повишеното съдържание на този елемент увеличава чувствителността на пукнатини в зоната на заваряване.
дуплексна (аустенитно-феритна) неръждаема стомана – проявява аустенитни и феритни свойства, което прави избора на добавъчен материал малко по-сложен. Много типове сплави от тази категория не се предлагат като филъри/пълнители поради факта, че добавъчният метал се охлажда много по-бързо от базовия материал. Лека промяна в химичния състав на филъра обаче позволява на заварката да има подобна якост и свойства като основния метал.